Иторическа справка за овчарското куче от България

Овчарското куче на България  е една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигено).
Установено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са се отглеждали още от древните
илири и голяма част от местните тракийски племена. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди от ранни
зори на развитието на скотовъдството. Тeзи кучета са се съхранили и развили през вековете охранявайки
стадата и имотите на българите. Овчарско ни куче влиза смело във бой с вълци, мечки, и прогонва
крадци, рискувайки  живота си за да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е 
запазила и до днес. Чрез установените правила за развъждане, СРОК се стреми да запази и съхрани
породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съвременната
кинология, без да опорочава, а да доразвива незаменимите й работни качества.

Предназначение на породата
 Овчарско куче от България е селско-стопанско охранително куче. То охранява както дребен и едър рогат
добитък, птици, така и селско-стопански къщи, имот, ферми, обори и пристройки. Охранява селско-стопанските
животни от едри  хищници  (вълци , мечки, чакали ,лисици ) посредством зорко наблюдение и гласово-дистантно. Чрез прогонване
с глас, преследване и в крайни случай (в група) – атака. Охранява стадото от непознати злосторници и грабители
посредством директно атакуване и предварителна демонстрация на заплаха. Охранява селско-стопанските имоти
при вързано състояние (блок пост) и свободно пуснато.

Регион на приложение
Всякакви местности и терени при които се практикува селско-стопанското животновъдство и е възможна
поява на хищници, злосторници и недоброжелатели.