Произход на породата : България

Класификация по МФК:

Група П;

Секция 2 – Молосоиди;

Подсекция 2.2 – Планински кучета. Без изпитание за работа.

Предназначение на породата: Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.

 

Кратка историческа справка: Среща се във всички региони на България. Първостепенна роля на овцевъдството в обществено-икономическия облик на българския народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета. Най-старите българи / прабългарите / имащи държава около 600 години в централна Азия пазположена в Памир и Хиндокуш и наречена Старата Велика България са отглеждали овце и овчарски кучета, с които са дошли на Балканите, което е описано от древногръцките хронисти. През цялата многовековна история на България , овцевъдството е основен поминък за българския народ и исторически факти и документи за съществуването на овчарски кучета не липсват. Днешното овчарско куче в България е живо потвърждение на историята.

 

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

 

Тип конституция: Груб и здраво – груб.

 

Ръст / височина в холката/:  мъжки: мин. 66 см. - макс. 72см. (+ - 2см)
                                         женски: мин. 60см. - макс. 66см.(+ - 2см)

 

Пропорции на тялото:

- индекс на разтегнатост / формат/: 105 – 109.

- индекс на развитие на костите: за мъжките 20 – 23, за женските 19 – 21.

- индекс за дългокракост: 51 – 53.

 

- индекс за масивност: 116 – 120.

- индекс за дългоглавост: 39 –42.

- индекс за широкочелост: 55- 60.

 

Поведение способности и предназначение: Овчарското куче на България притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. 

 

Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен / окципитален издатък. Надочните дъги са слабо изразени.

 

Стоп: Слабо изразен с плавен контур.

 

Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата.

 

Носна гъба: Черна вписана в контур .

 

Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез.

 

Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.

 

Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми.

 

Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните / странични / очни ъгли са малко по-високо от вътрешните / медиални /. Формата е бадемовидна. Цвета е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали, тъмно пигментирани.

 

Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.

 

Тяло:

а/. Холка: Мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба.

б/. Гръб: Прав, широк, здрав, средно дълъг.

в./ Поясница: Къса, широка, на нивото на линията на гърба със силна мускулатура.

г/. Крупа: Широка, плосла, добре замускулена с лек наклон към основата на опашката.

д/. Гърди: Гръдният кош е широк , дълбок и достига малко под лакътните стави. Гръдната кост е добре изразена. Гърдите са широки и замускулени. Ребрата са широки и заоблени.

е/. Корем: Умерено прибран, стегнат.

 

Опашка: Високо поставена, дебела и обилно окосмена. В покой е отпусната надолу и на дължина достига до скакателната става, а при възбуда се повдига над линията на гърба и се носи като сърп или кръг, среща се и вродено къса опашка.

 

Предни крайници: Прави, отвесно и широко поставени, успоредни.

а/. Рамене: Дълги, с добре развита мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 100 -110 градуса.

б/. Подрамена: Средно дълги с масивни кости и развита мускулатура.

в/. Лакти: Насочени назад, успоредни.

г/. Китки: Масивни, сравнителни къси и почти отвесно поставени. Допуска се лек наклон.

д/. Метакарпуси: Широки, силни с лек наклон.

е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях, добре засводени със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни.

 

Движения: Рационални, неизразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка, характерен е спокойния, лек ход и пружиниращ тръст.

 

Кожа: Дебела и еластична, не образува гънки.

 

Космена покривка: Съставена от прави, твърди и дълги косми. Средно дълга минимум 7 см., с добре развит подкосъм. По шията, задната част на крайниците и опашката има характерен и добре развит, удължен и богат украсяващ косъм. По лицевата част на главата и предната част на крайниците космите са по-къси и плътно прилегнали.

 

Окраска: Варира от светла с едри тъмни петна или тъмна с едри светли  петна .

 

Недостатъци:

Незначителни отклонения от посочените индекси.

Недостатъчно широка и масивна глава, ясно изразена медиална бразда.

Издължена или недостатъчно широка муцуна.

Недостатъчно развит гръден кош.

Тясна постановка на крайниците.

Провиснал или изпъкнал гръб.

Малко по-висока задница от холката.

Изкривени предни или задни крайници.

Отпуснат или подчертано прибран корем.

Леко отпусната кожа в шийната област.

Тънки или леко висящи бърни.

Светли очи.

Високо поставени уши неприлепнали към главата.

Недостатъчно окосмяване на опашката и задната част на крайниците.

Дребни и редки зъби и резци пазположени извън основната линия / некоректен фронт /.

Зъби с нарушен или оцветен емайл.

Липсващи зъби.

Меки и разпуснати лапи.

Незначителни отклонения от правилните движения.

 

Пороци:

Неизразена породност

Слабо изразен конституционален тип.

Рязко изразен стоп.

Тясна и нежна глава

Тънка и остра муцуна.

Много увиснали бърни.

Отклонение от конституционния тип захапка -прогения и прогнатия

По-нисък ръст от определения в стандарта.

Значително по-висока задница от холката.

Агресивност или страх.

Непигментирана носна гъба.

Сини или разични по цвят очи.

Нестандартна окраска на космената покривка.

Много къс, мек или къдрав косъм.

Липса на подкосъм.

Едностранен или двустранен крипторхизъм.

Неизразен полов диморфизъм.


Мъжките трябва да имат два нормални по вид, форма и големина тестиса, които да са напълно спуснати в скроталната торбичка